Кратка История

Преди 100 години Кърджали с бъдещи 12 ученика е началото на света и живота на едно училище с няколко чина, с една черна дъска, с една маса и с една учителка.

Винаги Словото е в Духа български. Знанието е пътеводителят към свободата пред стъпките на рода ни. Те са вечната ни памет. Нея търсим и нея възраждаме чрез език, песен и мечта - територия и пространство на училище "Отец Паисий". Четем архивна записка: "Все пак инспекторът реши, трябва да се открие първоначално училище ... затова на 3 ноемврий той подаде надлежната телеграма в Министерството на Народното просвещение." По-нататък следва хронологията на началото: с телеграма № 15142 от 9. XI. 1913 г. се съобщава на околийския инспектор, че със заповед № 042 от 7. XI. се открива първоначално народно училище в гр. Кърджали, а със заповед № 2082 от 12. XI. се назначава за учител Параскева К. Ванкова.

Основателите остават в летописа като първи и вечни: Кирил Ванков и Параскева Ванкова. След тях ще дойдат Валентина Памукова, Мария Стоянова, Надежда Делчева от гр. Хасково, Пандора Секулова от гр. Щип, Ангел Атанасов от Кукуш, Ана Николова и Антон Иванов от Скопие, Мария Йорданова, София Митрева.

В края на учебната година жадните за знание очи на 26 деца ще оставят след себе си пътя на светлината на първото в Източните Родопи българско училище.

До тях в годините ще се наредят и женското дружество с милосърдието си, и крилатите утра, вечери, трудови седмици. Огнището разгаря пламъка на родолюбие, знание и човеколюбие на всички. Затова през 1925 год. Училищното настоятелство поставя пред градската община въпроса за строителство на нова училищна сграда. На 17.X. 1926 г. тържествено е положена първата копка на новото школо. Времето и трудът на хората бързо го издигат и в края на 1927 на 24 ноември звънецът "вика" учениците си за редовен час. Народно основно училище "Отец Паисий" е първото в окръга училище със своя собствена сграда. Негов директор е Ангел Атанасов.

Светът и животът на училището става по-голям и по-богат с детските мечти и сърца, с грижите на учителите, с ученолюбието на малки и големи. През 1930/31 учебна година се сливат първоначалното училище с прогимназията и новото народно училище след Павел Ковачев ще се ръководи от Асен Янчев, Иван Енчев, Минчо Минчев, Васил Колев.

През 50-те години паралелките са единични и многолюдни - достигат до 44 ученика в час. Учители ограмотяват през деня деца, а вечер възрастни хора. Знанието и любовта са ръка за ръка. Училището става базово към новооткрития Учителски институт. От 1962 г. до 1978 г. Атанас Шереметев е негов директор.

Дълги години учителският колектив ще е двигател на новото. Класните стаи ще са център за квалифицирана работа и помощ на колегите от района, ще се пълнят със звуци на хорове, вокални групи, музикални и танцови състави, с жар и ентусиазъм. Ще зазвучат фанфарни инструменти на ученическия оркестър.

На 26.III.1969 г. до основния камък на новата сграда е положена паметна бележка за бъдните поколения. Те трябва да носят Духа на съзиданието и словото. Гордост и самочувствие има в сърцата на учениците. Двадесет и четири светли стаи се пълнят с младост и тържество. Музиканти, певци, художници, лекари, инженери, спортисти, хора на труда, майки, бащи ... добри българи ще поемат големия си път към житейските висоти.

С протокол No2 на ИК на ОНС от 3.V.1981 г. училище "Отец Паисий" прераства в ЕСПУ-първа степен, а от 1.IX. 1985 г. в СОУ с природо-математическа насоченост. Модерното е на власт в компютърните зали, в кабинетите по химия, биология, математика. Модерното е на власт по коридорите с младостта, ведно с духа на Паисий те крачат и благославят времето и паметта на училище "Отец Паисий" с повече от 90 годишна история.